изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Градини жълти, ясен небосвод.
Дошло е време да събираш плод.

Ала защо с изтръпнала ръка
изпускаш свойта кошница сега?

Прегърнал натежалото дърво,
защо стоиш замислен… Над какво?

Дръвче си посадил на този склон
и то към теб протяга златен клон.

А ти мълчиш… Денят на есента
какво не върна?… А ти обеща!

обратно към съдържание ›