изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Сякаш опасност необяснима
сумракът крие.
Дъха усетили на близка зима,
кучета вият.
Към нас ли с упрек, с остро ли чувство
за студ и влага
свойте колиби и те напускат,
скимтят на прага.
Птица самотна хладния въздух
прорязва в мрака…

Нима, любима, раздяла бърза
и нас ни чака?

обратно към съдържание ›