изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Във замъци и храмове,
реалност или мит,
се вглеждах дълго в мрамора
и вечния гранит.

Олтари, колонади…
И в куп развалини –
като небето млади –
мъже, деца, жени.

Миг кратък от безкрайното.
И аз усещах студ
в сърцето си, обхванато
от лек, внезапен смут.

И от умора сгърбен
сред някой древен град,
аз бързах да се върна
във днешния ни свят.

И трескав, запечатвах
за бъдещия ден
усмивки, безвъзвратно
проблеснали край мен.

обратно към съдържание ›