изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Лято

И то ще откънти във Лета
с шума на светлата река,
със книгите и ветровете,
с жарта на твоята река.

Ще се стопи, ще се разтвори…

И няма пак да се повтори
ни буреносен остър гръм,
ни звездния вечерен звън.

Едни и същи дни и нощи…

Тъй бързо ли ще отлетят
годините?
Не, не, все още
лежи пред тебе дълъг път.

Ти имаш всичко:
свобода
жена любима. И звезда.
Трудът ти спорен…
Но защо ли
вървиш самичък,
като болен
защо сред мрак и светлини
си мислиш във нощта гореща,
на твойте дни и нощи
нещо
че трябва да се промени.

Познато чувство те тревожи
под ласкав непрогледен мрак,
че повече така не може,
че всичко има край все пак.

Така годините изчезват
от паметта…
А сякаш в бездна.
И във замяна ти,
съдба ,
какви ще ми дадеш?…
Ах, да –
щастлив съм…
Но под ветровете
дочувам, че вода шепти:
течението води в Лета…

И против него плувай ти!

обратно към съдържание ›