изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Слънчев лъч над главата ти само…
Нито хора, ни божество.
И земята под твоето рамо –
най-човешкото същество.

Син и брат на земята законен,
не забравяй за онзи закон –
не прави на подлеца поклони.
И от него не искай поклон.

Мечове
Илюзии изгубени…

Но мечове в нощта
аз виждам – вече щърбави
под вечната ръжда.

В музеите – маркирани,
лежат сред мрак и прах.
Описани. Датирани.
Ни суета. Ни грях.

Светкавици, проблеснали
над потните коне,
на две вратите крепостни
разсичали са те.

И толкоз кръв са глътнали,
че даже и сега
пияни са, изпуснати
от нечия ръка…

обратно към съдържание ›