изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

V. Ранни стихове

Следа

Всеки от нас ще познае
мъката и радостта.
Всеки от нас ще остави
някаква своя следа.

Мамен, оспорван, обичан –
крачиш по земната гръд.
Пътища главни, странични –
сам си избирай път!

Някой е смачкал тревата,
изстрел прорязва нощта,
а се изнизва следата –
спомня си някого тя…

Ще прекоси полето,
ще я затрупва сняг,
ще я валят дъждовете –
но ще достигне праг.

И ще я видим отново
в каменни писмена,
в живо човешко слово,
в бъдещи семена.

Някъде в стих или корен
ръста си ще извиси,
с лъжата
ще се пребори,
истината
ще огласи…

Но сред огромната бездна,
зинала от вечността,
следата не ще изчезне…

Даже нищожна следа!

На приятелите
Скъсахме обувки много
през лета и люти зими,
вдигали сме шум до Бога
с казуси неразрешими.

Но не чупили “юначно”
кръст, с миражи не живеем:
има над какво да плачем
и с какво да се гордеем.

Нека да ни съдят строго,
да ни плюят във лицата,
но обувки още много
ще износим по земята.

Бяхме, и мъже ще бъдем
чак до края си, а зная:
не раздава Бог присъди,
докато не дойде края.

обратно към съдържание ›