изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Птици

1.
Под звезда чергарска, ледена –
скитници надлъж и шир –
прелетяха ято лебеди,
звънки брънки от синджир.
И по пътя си сподирили
вис с метличини очи,
ятото им от синджирите
сякаш че се откачи.
Прелетяха сред безсънната,
сред обветрената нощ
над пътеката ми с възели,
дето не разсича нож.

2.
Облачни стада покриват
с тънък хлад
гъби, ябълки – изстиващ
аромат.

От крилата птичи есенен
хлад повя
над градини плодни, песенни
и нивя.

През мъглата сива леко,
шепнешком,
сякаш казват: “Тук човекът
няма дом…”

1989—1999

обратно към съдържание ›