изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Гост

Ром. Кафе. Кутия “Стюардеса” –
да, нездравословно е… Обаче –
дяволът си знае интереса.
Като куче днес ме гледа в здрача.

Шеф, но бивш, в полусекретна служба,
с персонално някакво значение,
от отдавна търсел мойта дружба,
имал и към словото влечение.

Дърпа от цигарата суетно
и от листчетата на карета
срича с интонация секретна
стихчета бездарни за цветчета.

Срича, но в гледците му болнави
блескат въглени едни такива,
че и въздухът се нажежава,
ала мене тръпки ме побиват…

Зъблеста усмивката, проклета,
думите му – пълни със досада,
сякаш че смола кипи в мазето
на полусекретната им сграда,
сякаш множество души се мятат
в сейфовете с папки пепеливи…

Гостът ми чете и на лъжата
светли ангелски крила пришива:
лее в рими най-банални драми
и повтаря, че не търси слава…
Да ми сподели желаел само,
че с добрите чувства не лукави…

Дяволът не ще ме купи с благост:
мизансцена променил, рогата,
собствената си душа предлага –
чака да определя цената…

1989

обратно към съдържание ›