изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

И покриха, и закриха
врани мътното небе.
Заблестяха, засвистяха
съчки в малкото кюмбе.
Пожълтяха, побеляха
пламъците с ален зов.
И си спомних, и припомних
пак за старата любов.
Свечери се, примрачи се,
а в прозорчето звезда
олюля се, размечта се
разтревожено в нощта.
Заблестяла, заискряла,
тя предишните ми дни
с лед поръби
и присъди:
спомени1 – и отмини!

1998

обратно към съдържание ›