изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

На Галя Паскалева

Носят тъжни тайни
пак водите мощни…
Галя, погадай ни
на кафе среднощно.

Към небето ярко
да струи реката,
нека да догарят
свещите в ръката,

да ни се присънва
утрин светлосиня –
погледни до дъно
в чашките от глина.

Хайде да започнем:
примижала в мрака,
разчети ни точно
фигурите, знака,

носят ли надежди
пак водите сини
и какво отреждат
бъдните години…

От звездата, дето
с огън боядиса
късче от небето,
много ли зависи?

Истината може
да не бъде цяла –
правилата сложни
как би разгадала?

Мигар, Галя, в нея
всичко ни е ясно,
докато живеем
с болката всевластна?

Ти очи не свеждай:
затова са сладки
смътните надежди,
нежните догадки.

Затова в нощта е
дълъг звездопада
и свещта играе
във ръката млада.

Буйни са реките
и не потъмняват,
с приказки звездите
щом сърцата сгряват…

Галя, погадай ни
на кафе среднощно.
Носят тъжни тайни
пак водите мощни.

1988

обратно към съдържание ›