изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Циганинът

От водата замърсена
той излиза освежен,
и от радиоактивно
слънце – черен, обгорен.
Буйните коси изтръсква
и се смее под мустак,
и навлякъл панталона,
към градчето тръгва пак.

Къшей хляб отхапал, бърза
към товарния перон:
чака там неразтоварен,
пълен с въглища вагон…
После във квартала весел
на сънливия си град
сам ще спазари и булка
той за някой мургав брат…

Вечерта ще гръмнат песни:
от зори и до зори
сватбата ще се проточи
две недели… или три…

Работа и годеници
ще му стигат цял живот!
И ще го следи докрая
от високия си свод
яростно, непоносимо,
с пламнали коне, юзди
слънце радиоактивно…
Златно – както и преди…

1989

обратно към съдържание ›