изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Ночь тиха. Пустыня внемлет Богу…
М. Лермонтов

През черните стърнища
вървя към пътя.
Мрак
тъй гъст, тъй черен, хищен
се напластява пак.

Ни къшей хляб в торбата.
Небето – без следа.
Враждебна висината.
И – ни една звезда.

Но – явно не от Бога,
във мене насмешлив
без чувство за тревога
звучи един мотив.

“Крачи1 щастлив и весел,
докато бъдеш млад,
на ударите с песен
отвръщай в този свят.

Греши, изглеждай странен,
страстта си не пести,
изпитай всичко – рани,
заблуди, клевети.

И колкото вселена,
докато изгориш,
за теб е отредена,
знай, толкоз ще платиш…”

1986

обратно към съдържание ›