изтегли
word-вариант на книгата "Столетни вълни"
Малката кентаврица
Шумят над дворове и времена
вечнозелените лаври.
Душата ти – приказка за планина,
дето пируват кентаври.
А под звездите здрач неизпит
телата ни разсъблича.
Твърде опасно красивият мит
и надалеч те увлича.
Твоят глас –
с мрак зареден, звъни
в кръвта ми с гласа на птица:
“Те са крадяли човешки жени –
да се роди
кентаврица…”
Жълтото пламъче на свещта
за миг потреперва влажно…
С езичество въздухът на нощта
забременява… Миражно
иззад прозореца, сякаш река,
се вдигат рой пеперуди…
“Хей, обгърни гърба ми с ръка –
тази нощ нека сме луди…”
Чувствам с дланта си – освободен,
чудото:
сякаш деница,
свежда лицето си нежно над мен
малка
кентаврица…
После внезапно угасва свещта,
но шепот дочувам –
ясен:
“Играта
нали
си струва труда…”
И съм на всичко съгласен:
да видя косите ти че вятър луд
пилее като над бездна
и във очите без всякакъв смут
как мъдростта ти изчезва…
Сякаш от хребет, изпънала гръб,
ще полети като птица –
изхапала моите пръсти до кръв,
малката
кентаврица –
през ями въздушни и долини
с вечнозелените лаври
все към достъпи в мечти планини,
дето пируват кентаври…
И снизходителна вече към мен,
ще се завърне при мене
в утрото младо на новия ден
силна и преобразена –
да не познаят, щом грейне деня,
децата широколици
във замечтаната горда жена
малката
кентаврица…
1991
обратно към съдържание ›
|