изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Ябълко зелена,
ненагледна моя,
как те полюлява вятър сам-сама.
Хитрата лисица все те гледа в зноя,
чака да узрееш мъдрата змия.
Теб не ще забрави слънцето червено,
но когато паднеш през септември ти,
аз ще съм заминал,
затова зелена
днес ще те откъсна.
И затуй – прости!
Нежно ще погаля
младата ти кожа,
с шепа ще те стопля
в този миг щастлив
и ще те отхапвам бавно,
за да може
дълго да си спомням
твоя вкус тръпчив.
Все едно –
разбират,
поглед в тебе спрели,
хитрата лисица, мъдрата змия,
че свине изяждат ябълките зрели –
стар закон си има нашата земя.
Ябълко зелена,
с вкус тръпчив загадка,
ненапразно може би
днес те късам аз…
Но е жалко, жалко
и жестоко сладко,
че не ще дочакам есенния час.

1991

обратно към съдържание ›