изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Силен чай във чайника, въглени в камината,
безконечни спомени, времена отминали…
Бившите приятели вече хора станали,
толкова години ли сме се разминавали?
Промени се времето, нашите, ненашите,
но добър е случаят, да налеем чашите.
Господа другарите действат, няма спиране,
но и ние тутакси няма да умираме.
Мирен сън на мъртвите… В болното отечество
оцеляхме някак си, още сме човечество.
В царството ни, сънното, до зори будували,
книгите, великите, с чаши сме празнували.
Тънички портфейлите, но не съжаляваме –
бяхме си стопаните и докрай оставаме.
А през нас протътнало и не спряло, времето
ще реши за другото, ще отсее семето.

1992

обратно към съдържание ›