изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Смъртта на Чингис хан

Когато шейсетте прехвърли,
сякаш снежен,
окървавен от ярко слънце хребет,
в китайската трева, по-мека от коприна,
от кончето си дребно Темуджин
се свлече
с брада ръждива, заскрежена
и усети,
че повече не ще опъне
козите рога
на боен, нито на ловджийски лък –
той стисна зъби…
Но простена:
- Оох!…
И спомнил си внезапно Хо –
момичето, китайчето безродно,
което неотдавна бе избрал
зарад момчешкото й име
и бенката на шията –
на стражите си бързо заповяда
във юртата му да я доведат…
Коприната – от него подарена
на разтерзаната Империя Небесна –
тя смъкна,
гръд копринена притисна
до неговата гръд,
миришеща на конска пот,
и замижала,
усети дъх на власт и на тъга…
Потече през отворените порти
в кръвта на Темуджин, лежащ безсилен,
замайващата топлота на младо тяло,
която, сякаш опиум, за миг
дете да се почувства го накара.
Прошепна той с последни сили:
- Слаб съм.
Нима не ще ме бъде повече,
нима?…
И забелязал с мътен поглед,
че се пълнят
девичите очи със сълзи майчински,
разсмя се изведнъж високо:
- Хо-хо-хо-хо!…
Изби хриптяща пяна от устата му.
И люшна цвиленето на табуните
платната
на ханската му юрта…

1989

обратно към съдържание ›