изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Вода с избодени очи
от ледовете речни.
Под къси утринни лъчи
ни тишина, ни вечност.
А бухалът надава вик
и мрежата се скъсва
и раздвоеният език
на пламъка просъсква.
И смътно чувстваш: в утринта,
измъчена, душата
по-тъмна е и от пръстта
и като пръст – богата.
И вдигнал към небето взор,
със болка забелязваш,
че с хлад небесния простор
очите ти прерязва.
Обърканият ти живот –
искрица под небето,
надсмивайки се, търси брод
и през небитието.
Гори той – пламък окрилен,
и зъзне, мраз ли ръси,
и в себе си докрай вглъбен,
все отговора търси;
че вятъровото крило
му носи вест-присъда:
“Ти си,
което е било,
и днес е…
И ще бъде!”

1997

обратно към съдържание ›