изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

ІV. Из “Дневник”

Дневник
Под всичко –
изгубил, спечелил –
днес тегля последна черта
във дневника стар с пожълтели
от времето вече листа.

Умората
ще натежава,
доброто
ще се проясни:
купчина хартия остава
от всички отминали дни.

И мед, и отрова събрали,
излъхващи зной или мрак,
с тях огън висок ще разпаля,
приседнал на стола трикрак.

И както пред път неизвестен,
за бъдни напред изпитни
душата ми строго и трезво
най-важното
ще съхрани.

Утеха ли? Празни химери!
Разбира душата ми –
там
тя себе си пак ще намери
в по-чистия порив и плам.

Там друга
луната ще свети,
вчерашната –
бледа е тя.
Пробягал с очи редовете,
листата захвърлям в жарта.

От никого прошка не моля
за грешките вчерашни.
Знам:
ще бъда по-силен и волен,
щом мина през огъня сам.

Без дълг
от незнайни гари
ще тръгвам, небето прозрял.
Така че, изгаряй, изгаряй
ти, дневнико мой пожълтял.

Какво са неправди, присъди? –
изписани жълти листа…
Била е и вечно ще бъде
по-силна от тях паметта.

1984

обратно към съдържание ›