Избрани стихове:
Столетни вълни›


Проза:
Иванка. Жена ми - магесницата

На руски:
С луной на крыле
Избраное
Старец
Облом

 

изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Там, където едри клони свеждат
ябълки и сумраци струят,
две души живеят със надежда,
заедно че тук ще се спасят.
Те блещукат с хиляди искрици;
и затваря кръг над тях нощта,
който, щом докосне даже птица,
бързо настрани полита тя.
Много земни болки и печали
носят те на своите плещи,
камъни са хвърляли, познали
скършени дръвчета и мечти.
В медения въздух помежду им
две души като под топъл дъжд
не измъчват със излишни думи
спомена си – пак един и същ.
В този въздух сякаш че отглеждат
нов живот – един за тях докрай,
с плод докато клоните се свеждат
във новосъздадения рай.
Камъни наоколо им падат,
мъчат се кръга да разрушат.
Две души като деца се радват,
днес
че са облечени във плът.

1999

обратно към съдържание ›

 



  Copyright @ 2005, Александр Руденко