изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Песента ни изпята е вече,
щом не търсим ръцете си пак…
Със високи папури и млечка
е обрасъл и речния бряг.
Не можахме във времето ново
да спасим съкровени неща:
постепенно проникна отрова
в сетивата, в словата, в кръвта…
И един спрямо друг безпощадни,
без приятели днес сме, без глас,
само тук, във водите прохладни,
трепкат рибите сенки пред нас…
Всичко също е уж… и различно,
стинат нашите силни тела.
Не с блаженство, със сълзи се стича
от познати дървета смола.
Сплита острия вятър тревата,
свърша лятото… И помрачен
е от облаци сиви, бухлати
всеки вече отминал наш ден.
Идва студ и усещаме остро:
няма по-безнадеждна беда
отчуждени да бъдем на остров
сред огромна, могъща вода.
Пожелай…
Но какво ли?
Познати
думи: нежност, надежда и зов.
Те за теб са: “в реда на нещата”,
но за мене – те бяха любов…

1994

обратно към съдържание ›