изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Стари друже,
остана ти в родния град.
Младо вино в мазето – какъв аромат!
По стените бръшляни. Кантора. Дела.
Тежки думите. Строги…
В устата – лула.
Златно слънцето, златен и земния път…
Ала нощем, когато спокойно заспят
твойта млада жена и момчето ти, сам
уморено се спускаш в мазето и там
пушиш дълго лулата, самотен в нощта,
и разбираш, че идва за теб есента.
И си спомняш планинския вятър и звън,
дето всички бумаги изхвърлят навън,
за далечни държави, за птичи права,
за пожара, бушувал във твойта глава.
И за миг те застигат сред тези стени
гласовете на смугли сирени-жени…
И усещаш: бръшлянът те пие… Недей!
Скоро аз ще пристигна, ти чаши налей!
И багажа захвърлил на пода – скъп гост,
теб прегърнал, ще вдигна приятелски тост:
“Старче,
хубав домът ти е в родния град.
Младо вино в мазето – какъв аромат!
По стените бръшляни. Кантора. Дела.
Тежки думите. Строги… В устата – лула.
Спят синът и жена ти…”
В среднощния мрак
с теб тогава ще слезем в мазето и пак
ще усетим на младото вино страстта…
Идвам скоро,
Очаквай ме.
През есента.

1998

обратно към съдържание ›