изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Душа

Пак, душа, ще намерим пътека
към покритите с пепел места,
дето властват надлъж и напреко
черни гарванови ята;
дето, звън на тревите дочули
и под нежния славеев хор,
си издигнахме пясъчни кули
за прослава, любов и простор.
Там – закърмени с непокорност,
с нежността на вечерния час,
днес за нашата обич и гордост
само гарвани грачат над нас…
Нова плячка ли търси кресливо,
та чернилката в полет свиреп
грачи зло: “Мигар още сте живи?”
и над мене, душа, и над теб;
над раздели, разрухи, градини,
над които се стели прахта,
над разливаща, някога сини,
почернели от мъртва вода.
Не навява сняг вятърът косо –
сняг изгарящ лицата, но бял,
към брега ослепял прах се носи,
прах отвсякъде – с цвят на метал.
Той над празници стари се вие,
паметта ни затрупвайки с мрак.
Но понесли го в себе си, ние
ще съзрем и земята си пак,
на която живяхме безсънно,
ала малка за нас беше тя;
и в мъчителна бездна, бездънна –
белота, белота, белота.

2001

обратно към съдържание ›