изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Мотив

Стихва дневния пир.
И гребло не звъни.
Гаснат в синята шир
всички минали дни.
Лъч последен зад нас
вечерта зачерта.

Но за нищо на глас
не разпитвай нощта.

Нито шепот. Ни вик.
Непрогледност и хлад
ще обхванат след миг
половината свят.
Сетен въглен-елмаз
ще угасне в жарта.

Но за нищо на глас
не разпитвай нощта.

В нея – земният гост –
ти не вярваш – личи.
Тя на всеки въпрос
и мълча, и мълчи.
Но – във нейната власт,
не кори участта.

И за нищо на глас
не разпитвай нощта.

И макар че веднъж –
преди век – пролетта
пъстра шатра и дъжд
и на теб обеща,
на отминала страст
забрави сладостта.

И за нищо на глас
не разпитвай нощта.

Всяко въгленче вест
е от прежните дни,
а в огнището днес
само пепел дими.
Но във ранния час
не рови пепелта.

И за нищо на глас
не разпитвай нощта.

1985

обратно към съдържание ›