изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Потъне ли в среднощен мрак брегът,
луната тъмни облаци ли скрият,
то над водата сенките летят
и като черни прилепи се вият.
И като живи те кръжат навред
в покоя от небето до земята
и сякаш свързват с тънък силует
пукнатината между двата свята.
И гледат в мен болезнено с очи
от въздух, суша и вода отгоре
неудържали своите души
в телата си
познати, близки хора.
Зад огъня невидими трептят
и на мъже, и на жени лицата
и тъй като ги виждам с кръв и плът,
едва ли ще изчезнат от земята.
Стремят се те към друг бряг – непознат,
и не разбирам, но не съжалявам,
завиждат или не на този свят…
Прощават ли, или не ми прощават,
че дните ми са пълни със любов
и жаждата ми, сякаш дъжд обилен,
за въздух, суша и вода е зов,
от спомените ми за тях по-силен.
И гледайки крилатите игри
на сенките, които танци вият,
сух клон ще хвърля в огъня в зори,
но те кръвта ми няма да изпият.

1996

обратно към съдържание ›