изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Като жълта вода в плитчина или вир
тишина е стаена.
А от пътя смразен до небесната шир –
грак и ясност студена.
Ти, на хладната трезвост – играч и смешник –
късаш днес плодовете.
Но разбираш: поискаш ли, в същия миг
над блата и полета
бели стършели остро ще зажужат,
клон над теб ще се скърши,
във ветрищата репеи ще се вплетат –
миг – и пътят ще свърши.
И животът – монета – ни ези, ни тура
ще обърне, с насмешка
ще отхвърли спечелени в честна игра
опит, име и грешки.
И от плитките вирове – дух – към света
ще се вдигнеш изцяло
и ръце ще протегнеш над всички блата
със глава побеляла.
Нека в твойто сърце – възел стегнат, корав –
пак кръвта заиграе.
Нека Бог ти даде с доброта или гняв
САМ каквото желае.
А пък зимата с репеи ту ще звъни,
ту ще сплита тревите,
шеговито опитвайки тук да сравни
духом бедните
с мъдреците.

1998

обратно към съдържание ›