изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Гасне звездната жар
и денят е пред ново начало.
И духът ми прастар
се завръща във спящото тяло,
при колибата в здрач,
при брезата, при хляба и чая…
Черен – песът пазач
се наежва,
но без да го лае.
С плът сдобил се, духът
ще запази пак всичко видяно
по световния път
с плитчини, върхове и поляни.
За живот затаен
неподготвен, глава ще обори,
но ще сети чрез мен,
клонче смърч че го гали отгоре.
Упоен от леса,
ще обикне отново и стона
на бекаса в гласа,
и шума на безлистните клони…
Черен хляб ще горчи,
студ за миг ще смрази небосвода…
Ще отворя очи.
Окачената пушка на входа
ще изпразня. Ръце
ще простра уморено и бавно
към живота си – псе
черно, зло…
Но и вярно, и славно.

1994

обратно към съдържание ›