изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Приказка за пустинята

Дом мой игрален – моя пустиньо,
духове пазят на входа тесен.
Камила гърбава вода и вино
в мехове тежки пренася. Надвесен
кръжи над нея орел без свита –
блюстител властен… И тук отколе
е със зелено сукно покрита
масата – злачна трева напролет.
От злато сякаш стените бели
с плъзгащи се по тях макети –
дворци, басейни, ниви, хотели,
църкви, пагоди и минарета…

Дебне зад облака месец пресветъл
в мойта пустиня – разбойник страшен.
Но в нея аз съм единствен владетел
на парадокси и на миражи.

В замък въздушен тук вятър шета,
всяка банкнота на пепел става,
слънце се вдига – зар от рулетка,
орел се вие… свят се създава.
И край тревица зеленомлечна,
без да усещат студа и зноя,
дявол и ангел залагат вечно
все за дома ми – пустиньо моя.
Всичко у първия – на подигравка,
а пък у другия – усмивка пошла,
един друг гледат да се прецакат
и се надлъгват денем и нощем.

Само аз мога да им подвикна.
Вие недейте, добри ми хора,
че тук е трудно да се проникне…

Дори пазачите да ви отворят,
посред пространства безкрайни и време,
между незрими стени с макети,
голи съблечени, ще ви отнемат
бързо белязаните тестета.
И на орела в угода – чинно
ще ви поставят на масата, мило
ще ви предложат вода и вино,
но подменени скришом… Камила
ще се провре през ухо на иглата,
с която плътно ще са пришити
в платна миражни в далечината
слухове, хули, надежди скрити.
При мен да влезеш не е тъй просто,
пътят обратен със лед покрит е.
А пък печалбата от парадоксите
ще се наложи с мен да делите.

2001

обратно към съдържание ›