изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Пелин

Пелин, пелин шуми
до релсите блестящи.
Сред облаци пелинови
пламтят нивя пред нас.
Пелин, пелин ми пее,
тревожна вест изпраща,
от трезва дрямка дълго
че боледувам аз.
Железният ми път
в пелинов плен попадна:
нозете ми залива
пелинова вълна
и с нея – сякаш обич,
забравена отдавна,
нахлува аромат на
пелинови вина.
Не издържа съдбата –
виновна и невинна,
на скоростта –
сам вдишвам пелина тъмносин:
изчезна моят влак
по коловоз пелинов
сред ниви размразени,
сред облаци пелин.
Пелиново причастие
приела тук за двама,
душата ми забравя
заблуди, суета:
пелин, пелин ми пее –
по-тъжна радост няма
от туй – в пелин да слезеш
от релсите в нощта.

1991

обратно към съдържание ›