изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

По средата на пътя,
на брега на реката изконна
ще отдъхна за миг
под небето на белия ден,
досегашни провали и пропасти
ще си припомня
и ще чакам онези,
поели по пътя след мен.
Те са млади, добри,
по-безгрижни от мене навярно,
ала не и безпомощни гарджета
в гъстия дим.
И додето пристигнат,
по пътя пети ще опарят
и ще има какво да си кажем
или премълчим.

Тук зелена е шумата още.
Пъстра е.
Юли е.
И шуми тежко жито
в бледосинята равнина.
Забелязвам и клони,
от сухия вятър обрулени,
ниски къщици,
сбрали за зимния студ топлина…

Закъсня фериботът…
Но аз – за къде ли да бързам?
Предстоящето –
знам,
ще го свърша на другия бряг.

Но тревожни сирени
простенват
сред топлия въздух,
за почивка и време спокойно
не даващи знак.

Зад завоя какво е
кого да попитам?…
Гореща
пред очите ми стине,
сивее водата.
Без вест.
Фериботът е празен
и никого няма да срещна.
Никой,
с него отплувал,
не се е завърнал до днес.

1987

обратно към съдържание ›