изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Среднощните калини
ръждив обгар обви…
И ти – на половини –
нощта разполови.
Зад лявото ти рамо –
невидим, но свиреп,
студ вълчи косъм само
разрошва срещу теб.
От дясно – те изгаря,
отхвърлен от света,
тъгата по другаря,
човешка топлота.
Но до безкрая властен
на космоса почти
от ляво и от дясно ??
не палят днес звезди
Едва ли добротата
ще укроти гнева.
И тръгваш по средата –
в димящата трева.
И страстно, и вглъбено
гласът ти там звучи
и зърното смразено
сладее и горчи.

1997

обратно към съдържание ›