изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

За любов нито дума не ще изрека,
изгорели са те, неизречени още,
и отлитат навеки – стрели от лъка,
и съгряват за кратко студените нощи.

Сякаш знаци абстрактни от мъртъв език
по изстиващи въглени някой е писал –
от душата откъснати думите в миг
аромата си губят и предишния смисъл.

А със теб, споделили тишината сега,
ще сме двама и тук, и в небето студено,
щом и с тънките пръсти на свойта ръка
ти усещаш дори мисълта съкровена…

На съня ти спокоен отпивам дъха.
И изваяни сякаш сред слънчеви бездни,
и с души, и с тела си шептим – за слуха
с недостъпни слова от език междузвезден.

1994

обратно към съдържание ›