изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Млечнобяла мъгла пак залива бахчата.
През нощта – придошла – стине, стине реката.
Месечината – кръг, бледо слънце-огниво…
Литва сит пъдпъдък, кръжи ястреб лениво.
Пожълтяла трева – с цвят отровен листата –
и по края едва – тъмно есенно злато…
Любовта – моят брод – сън през нощите късни,
наедря като плод и узря, ще се пръсне –
и наивно, без смут, се опитва чудато
преди лекия студ да превземе душата.
И върви – на късмет – с младо слънце в очите.
Но какво пък – напред! – златни са далнините
и с излишни слова е ненужно да спорим
със света – в синева и с езически корен.

1998

обратно към съдържание ›