изтегли
word-вариант на книгата "Столетни вълни"
Нощта се прокрадва между върбите,
пада в герана, притулва вратите
и се разлива над равнината…
Меко белее в сърцевината
от най-дълбокото,
от мрак извечен –
шия на лебед в прегръдка меча.
В техния сън и в пространството бяло
женската с мъжката плът се е сляла.
В едно – шумолене леко и тътен,
облачен пух и мъха крайпътен,
на първи снежинки полета режещ,
мах на крила и вървеж наежен.
Две съществата? – и връх, и корен –
в единна същност, в единен порив:
сред неизгарящи пламъци, бели –
дърво се вдига към други предели,
клони двои то – крилати, гъсти…
Но от земята не се откъсва.
В скръб по оврази и облаци бели
в мъжка и женска плът се разделя
там, на върха, дето вятърът вие…
Утре от кладенец да се напие,
да прочете на росата студена
руни за чувствените промени.
И пак през гъстия кръг на върбите
новата нощ да се спусне в лъките
и да прикрие сред равнината
навеки двама – мъжът и жената.
2001
обратно към съдържание ›
|