изтегли
word-вариант на книгата "Столетни вълни"
Мечок
Пак месецът се приземи
върху дерето…
Леговището ти дими
сред снеговете.
В очите ти мъждука мрак
и равно дишаш
с мъха между гредите – праг
пред студ и киша.
От дребните гадини щом
глава отърси,
избра бърлогата си – дом,
според вкуса си
и според нрава си – съдба,
а не бравада. ?!?
А кожодерите – тълпа –
със стръв, в засада
те дебнеха отвред сами,
но не успяха…
Тъй дребни техните сачми
за тебе бяха.
Вървеше прав, отхвърлил сам
гмежта, лъжите…
Две мечки мамеха те – там
от висините.
Но щом покри дерето сняг –
дълбок, безкраен,
залегна в тишината пак –
неоткриваем.
Под лампа слаба, в самота,
невъзмутимо,
прелистваш книги – от нощта
на прежни зими.
И ще се криеш като в сън
неясен, болен
от себе си, докато вън
не грейне пролет…
И замижал, глава навел,
презрял тълпата,
ще тръгнеш, зимата проклел,
и суетата,
но с вярата в звездите – сам
сред шум и врява,
както на всеки звяр голям
му подобава.
1990
обратно към съдържание ›
|