изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Любовта на магьосника

Листа се носят. Ветрища вият.
Козирог в облак над планината
рога опрял е.
Отвял е вятър
пак керемида от твоя покрив.
И през отвора,
ръце ли вдигнеш
към мрака нощен,
ще забоботи над теб простора.
- Не противи се! –
ще му извикаш.
- Не инати се
и ти, Козирого!
Облаци нека скрият небето,
дъжд да плющи…
Лист сякаш – вишнев,
от уморено сред вихър ято,
да се откъсне една гълъбица.
Яркозелени очите, крилата
меки и бели, а в тънката шия
гукане нежно тя е стаила.
И пак на вятъра ти ще извикаш:
- Кърши1 клонака
и керемида
отвей, и втора!
Та през отвора
гостенка мила тук да се спусне
с ненаранени крила и шия…
И да узнае,
избава само
че тук я чака,
че друг избор няма…
Че своя избор
аз съм направил.

2001

обратно към съдържание ›