изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Там, от градината с лози,
където с нощите се сливаш
и сплиташ тъмните коси
със ручея и се разлива
гласът ти звънък в утринта
сред хорове от птича песен
и сред смокинови листа
потъва, сякаш в късна есен,
и в пладнето ме гледаш ти
като през син, далечен глетчер,
дано дъха ми да смути
дъхът ти – от простора вечен.
Взривила облачния свод,
излей се като дъжд над моя
изгубен в пустошта живот
с води, обзети от покоя.
Спусни се като лозов прът
във пясъците и невинна
склони лице на мойта гръд
сред умълчаната градина.
Химерите на вечерта,
откъм пустинята нахлула,
разсей със колене в нощта…
И върху моя път – дочула
как вятър есенен звъни
и зейва бездната опасно –
стани, жена,
и запомни,
че тук, до мен, е твойто място.

2002

обратно към съдържание ›