Избрани стихове:
Столетни вълни›


Проза:
Иванка. Жена ми - магесницата

На руски:
С луной на крыле
Избраное
Старец
Облом

 

изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Заклинание

1.
Във гръб обляна в светлина,
знак тайнствен на нощта,
в тревожния ти сън жена
стои над пропастта.
Очите тъмни, и блести
подлунна мараня,
ала познатите черти
не можеш разпозна…
Над нея стълб мъгла виси –
и облак,
и мираж…
Сияят дългите коси
по края с лъч искрящ.

И към небето вдигнал взор –
светкавици и гръм,
стоиш под страшния им хор
безплътен като сън.
И от земята, под дъжда
ти призоваваш тук
духа на тъмната вода
и огнения дух:

- Яви се, Воден Дух,
и чист
земята утоли
и черната небесна вис;
в съня ми се всели –
сред скръб и светлина навред
сам всичко опознай
и онзи женски силует
ти уплътни докрай.

- Ти, Огнен Дух, се издигни
и – пръстен на змия,
във тайната ти проникни,
очите си – главня,
дай в мрака на душата – знак
като вода желан,
изгрял сред пясъците пак
пред погледа пиян.

2.
Пробиваш с поглед пламъчето на свещта
и казваш:
“Пребъди!”
А паяжината на светлината
плете главата на огромна птица
и в твойта гръд насочен е
искрящия й клюн.
“Бъди!” –
с усилие сърцето си откриваш.
През теб на клюна острието преминава,
стените на дома пронизва,
и смърча зад стените,
и кацналия върху клона му скорец…
И надалече той се устремява –
през хълма с бор висок,
където
водата в ручея подземен се превръща
в кипяща светлина…
“Бъди!” –
въздъхваш за последен път
и без усилие се сливаш
с онази жълта птица.
Изтича твоят път
във лъч.
Не помниш вече кой си.
Едно желание
пулсира само в огъня,
жената със очи на птица
търси то,
за нея носи думи:
“С мен бъди!”

3.
Над бури и снеговалежи,
по пътя, който беше мой,
люлян от пролетни цъфтежи
или горен от тежък зной,
сред неуспехи и успехи,
отминал или бъдещ ден,
и под мъглите влажни, леки,
бъди ти огън чист за мен.
Бъди ми болка белокрила,
стопила лед, спасила плод,
пронизала, освободила
за полет утрешен живот
от възли, стегнали душата,
от страх пред болка, от ята,
държащи се за нощен вятър
край коловоза, вбит в пръстта,
от есенния дъжд размит и
белязал пътя със следи…
Бъди на устните молитва,
усмивка, самота…
Бъди
муската топла до сърцето
и страж на нощната трева,
убежището под небето
със тишина и синева –
където клонка белокрила
трепти със жив и звънък глас…
И в мене властвай като сила,
с която властвам само аз…

2002

обратно към съдържание ›

 



  Copyright @ 2005, Александр Руденко