изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

В простора, скриван от мъглите,
внезапно прочетеш ли:
“Знай!”,
и Козирогът със копито
удари в Дунава; докрай
димът на огъня когато
се сдипли натежало:
“Смей!”,
и се източи над водата
от пепелта излитнал змей;
“Желай!” –
тревата ли простене
под вятъра край твоя път
и силфи над роса студена
като светулки затрептят;
когато стихващия тътен
на бурята те спре:
“Мълчи!”,
и бреговете речни смътно
се слеят в сетните лъчи –
ще станеш дим,
река, ранима
звезда в небето,
звук и знак
и пустота привидна, мнима
на разпрострелия се мрак…
Такъв душата,
устремена
към обич,
ще те срещне…
Ти
светулковото си трептене
не крий…
До твоите плещи
притиснала се нежно,
нека
и път да види в утринта.
И върху устните ти лека
усмивка да остави тя.

2003

обратно към съдържание ›