изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Вдигам дом върху здрави колони –
като в приказката позната –
със вратичка, с резета, заслони
и с прозорче едно – към реката.

През април, по законите вечни
щом придойдат води полудели,
в него никой не ще ми попречи
да вълшебствам поне две недели:
да изписвам на белите листи
знаци най-съкровени и чисти
и прозорче широко отворил
към шумящия бряг на реката,
цяла нощ със жарта да говоря
и на жеравите с ятата…

А когато сърцето усети,
че е вече от труд отмаляло,
ще оставя домът под небето
на жената, до мене вървяла.
Нека тя изкачи стъпалата
и присвила учудено вежди,
всички билки върху стената
нека с устни докосне нежно…
Нека тя в този дом с тишината
повълшебства сама над реката…

И в април, по законите вечни
щом придойдат води огромни,
вече нищо не ще й попречи
две недели поне да ме помни.

1989

обратно към съдържание ›