изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Друид

В дървесни кухини мрак непрогледен дреме,
очите совини на две звезди смразява…
Душите на потайните друиди,
въздишайки, ти казват пак:
- Открий се!
Пусни ни, силата ни за да вземеш
и да почувстваш: тя е още жива.

- Отдавна съм я взел – през гъсталака
лети безгласен отговор, обгаряйки клонака.
Привързани сте като кучета към кухините
и гледате навън с очи на сова
не по-далеч, отколкото те виждат.
Да полетите искате – сами го направете.
Но в себе си аз няма да ви пусна.

- Неблагодарник! –
се разнася стон.
Ще си платиш с тъга
и със самотност…

Но ти отместваш
облака с ръка,
небето осветявайки със още
една пламтяща над нощта звезда.
С едно издишване смразяваш ручея
и – между бъдеще и минало –
напреко,
негледайки в краката си, минаваш
през него, без подметки да намокриш.
Шума в дланта си ти превръщаш в шепот,
но не със заклинание – с молитва,
душа човешка утре за да срещнеш
като небе отворена за теб.

2002

обратно към съдържание ›