изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

ІІ. Старият ветропоказател

Над керемидения покрив всяка вечер
чернее като гарван ветропоказател.
И като гарван с остър клюн – събуден
от силата на ветровете южни,
поскърцва
и тиради произнася…
Днес каза:
- В тебе е натрупано немалко
обърканост и тъмнина оловна.
А там, откъдето топъл вятър духа,
във местност
с бряг прозрачен и рекичка
със женско име – името Мария,
лежат открито самородни буци
възсиня хума,
в себе си събрали
и лунната, и слънчевата сила…

В потока чист я разкисни, дебело
със нея целия се намажи…
Тъй страшен
ще станеш ти, щом хумата засъхне,
покрит с кора с пукнатини дълбоки…
На бряста стар почти ще заприличаш
и изведнъж ще ти се стори, че умираш…
А всъщност ще усетиш
бавно, бавно
как хумата изсмуква от сърцето ти
тъмата на оловните съсиреци…
И влязъл във реката, ще излезеш
напълно обновен – със кожа чиста
като на младенец…
С очи тъй ясни
ще видиш сам: навсякъде – вълшебство…
В цветчето медено, в дървото, в камъка
и на любимата жена във дланите,
в самия теб…
Да помниш.
И да бъдеш!

1990

обратно към съдържание ›