изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

ІІІ. Орех

“Корен от ореха стар изрови през април,
тънко върха подостри,
а после в бутилка
с вино тръпчиво и тъмно
пъхни
клина до дъното чак,
а отвора
ти замажи с дебел слой
пчелен восък.
После в земята – дълбоко, дълбоко,
съединена с дървото, я зарови.

Мине ли месец
и яростно слънце зажари,
ако откриеш бутилката с вино,
ще видиш:
няма ни капчица в нея от виното вече.
То е изпито от ствола висок,
от листата,
то е изпито от ядките,
все още млечни…

Лудо се люшка клонака
под вятъра буен…
Дроздове черни –
пияни
огласят зората
всеки ден от зелената мощна корона…

Късно наесен, когато листата опаднат,
можеш бутилката вече ти да извадиш:
пак ще е пълна тя
с течност тръпчива и тъмна,
но със онези,
която й върна дървото.

То не е вино,
а нещо по-друго, което
тайните вече на ореха стар е узнало…

То е отрова –
не вдигай бутилката жадно…

Пий всеки ден, но по глътка,
и сили усетил,
ти ще започнеш да дишаш широко, свободно…”

Всичко това ми говореше
старец в балканското село.

И неслучайно сега си го спомням,
а зарад тебе…

Пламък тръпчив ти ми даде
и млади мечти и надежди…

Нищо до днес
не отиде по пътя на вятъра…
Всичко премина през мен –
през сърцето и разума, нерви и мускули
и се възвърна щедро при тебе –
с женствена сила…
Вече усещам, усещам,
че ти си готова
да продължаваш живота
като земята, като природата…

1984

обратно към съдържание ›