изтегли
word-вариант на книгата "Столетни вълни"
Триптих
І. Вещерица
- Твоята болка – тя каза – я зная.
В нощ пълнолунна излез под безкрая
с храсти, рекичка и месеца бял.
И ще почувстваш: ни късно, ни рано,
с черна хлебарка че трябва да хванеш
във полунощ килограмов кефал.
Люспи, мехури – пожертвай богато
ти за бездомника – влажния вятър,
а пък главата зарий във пръстта…
Къс от месото на шишче върбово
сам забучи… Посолено, готово
го изпечи до топене в жарта.
Всичко самичък изяж… И тогава,
докато още просветва жарава,
ти ще прозреш изведнъж в пепелта
букви трептящи, сякаш по смисъл
думи най-прости някой е писал.
И ще потръпнеш смутено в нощта.
Но… овладей се, ако като фосфор
ноктите ярко засветят и просто
цял се изпълниш със светлина –
в тебе зарежда се всичко със сила
и като риба, дъха си стаила,
ти ще потъваш в дълбочина.
Пулса си чул, стой така, без да мърдаш,
инак разваляш магията бързо.
Стар ще се чувстваш като света,
но и свободен, и млад… И сърцето
като луна ще е пълно – и светло,
и плодородно като пръстта.
1990
обратно към съдържание ›
|