изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Кипва отварата от бял оман,
остър гласът ти – нокти на сова,
как ли глава да повдигна – пиян
от ароматния дъх съм отново.

А под тавана сенки-ресни
тропосват ъглите; и тъмнината –
глуха и няма – и на всички страни –
птица изплашена – лудо се мята.

Сякаш привлечени от твоя взор,
от ненаситния блясък в очите,
сплетени клони от клен и бор
в твоя отворен прозорец връхлитат.

А е пресъхнала мойта уста,
искам с напитката да се напия,
обезсилява душата ми тя,
но търся с устни твоята шия.

Нима предчувствам: в дома стаен
с вълчата кожа в тъмния ъгъл
ти до огнището с корен сушен
няма стопанка да бъдеш дълго?

Там, от пътеката с храсти, в нощта –
силна и толкова млада – през здрача
ще полетиш ти към ниска звезда,
а са ненужни за там изпращачи.

Но посветена във тайната, ти
няма свободно криле да разтвориш,
духом и телом и мене преди
да овладееш с магически порив.

И пак в австралния посев четеш,
взела сърцето ми в шепа пресвята,
от мен че трябва да отнесеш
в свойта утроба вест от земята.

1993

обратно към съдържание ›