изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Магьосница

Започне ли да се сгъстява сумракът тревожно
и в къщичката мишките заскърцат
между стените тухлени и дървената облицовка,
във летната си баня тя ще влезе,
коси, от нощ по-тъмни, ще разпусне
и с меките възглавнички на дългите си пръсти
в тях дълго тя ще втрива гъстата отвара
от дребно стрити корени на карамфили.
И ти ще разбереш –
докрай, съдбовно,
че няма от магьосница спасение…
Вода за нея – кланедчова, мека,
във бели съдове на печката ще топлиш,
докато техния емайл не потъмнее.
Ще се изпълни банята с искряща пара
и тежка миризма на карамфили…
Облят от парата, ти скоро ще усетиш
внезапно виене на свят и капка пот
от рамото й с устни ще отпиеш,
а сякаш едра капка горски мед…
И пак ще разбереш –
докрай, съдбовно,
че няма от магьосница спасение.
Гърба й, с бенки целия осеян,
обречено ще галиш с мека гъба,
от сврачите белтъци побеляла,
е гребнал от водата, ще отмиваш
най-гъстата и искряща бяла пяна…
Ще тръсне тя измитите до блясък,
разлели се коси върху бедрата,
ще махне със ръка
и уж случайно
в реброто с остри нокти ще те бодне.
И бързо,
сякаш с чувство за виновност,
с горещ език внезапно ще оближе
избликналите едри капки кръв –
докрай за да се убедиш, съдбовно,
че няма
от магьосница спасение…

1990

обратно към съдържание ›