изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Над смразени долове се вдигат космати мъгли,
след безсъници тръпне душата смразена в студа.
Зарад твойте очи ли
за себе си определи
теб магьосникът мрачен и с черна брада?

За какъв ли родителски грях,
сякаш лист сред нощта,
от дървото откъснат,
изведнъж ти попадна във дом
с домакин,
който миши опашки гори над свещта
и измита със гъше перо пепелта мълчешком.

Крие той имената на корени,
стрити в меден хаван,
и над вряла вода
заклинания шепне в безсвест,
незабравил
под твоя пуловер ни стройния стан,
нито бялата кожа на твоята гръд
и до днес.

Още виждаш куп книги,
обгорени от огнен език,
чуваш шепот ревнив на листа
под ръцете на мрачния мъж
и гласа му накъсан,
и безмилостния му вик –
и след него
в стъклата как изригна луна изведнъж…

Автобусът ти спрял е между точките Y и Z,
твойте спътници кротко отпиват кафе…
Само ти
крачиш трескаво –
в изгрева сив, полублед
посред вихъра
гривек след теб – бегълката – лети.

И те мъчи тревога:
над тебе ако се смили,
ще размисли магьосникът…
С вятъра леден, свиреп
той след гривека ястреб ще прати
и в тези мъгли
вестоносецът никога,
никога няма да стигне до теб.

1992

обратно към съдържание ›