изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Омотаха те, струпаха толкоз беда
полуистини, намеци смътни, злоради.
А завинаги в твърда, бодлива брада
ти убоде страните си нежни и млади.

И веднъж ли си каза: тежко1 и горко1
е за всеки, с любов на магьосник наказан,
с подареното жабешко бистро око,
с кръв на гълъб устата ти тънко намазал.

А иди че заспи със подарък такъв…
И в несвяст, като струна над него извита,
гълъбица трептяща и с кипнала кръв,
ти го любеше страстно, без дъх, без насита.

И безумен, отвърнал на твоята страст,
и бедрата ти сграбчил със нокти орлови,
и задъхан, и луд, с най-вълшебния глас
той изричаше все заклинания нови:

да не си навлечеш без вина грехове,
споменала неволно рецептите черни,
да вариш върху въглени черно кафе,
да ядеш с него риба във време вечерно…

И изтръпнала както пред бурна река,
ти си мислиш, че може във всяка минута
разгневен да извика, да удари с ръка…
И домът ти в гората за миг да се срути.

1991

обратно към съдържание ›