изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

В тази стая прозира зората
и дори в мразовити утра
тя във печката пламъци мята,
но за теб е студена зора.

Глухо шепнат предметите голи.
А възглавницата – и тя
е за двама… и с пух от тополи…
И с измислици чужди – нощта.

И сънят от очите ти бяга,
неразбрала защо всеки път
ти говори магьосникът благо,
че му трябваш… Но щом долетят
с ветровете синигер и гарван,
със магьосника в нощния хлад
те надълго за нещо приказват…
Но за теб –
на език непознат…

И какво ли, звезди ли си сияят,
той до съмнало пише почти?
Тази стая, повярвай, докрая
нито бръчка не ще ти спести.

Дните радостни бързо ще свършат
с любовта на магьосника строг…
Бягай! Бягай! Недей се обръща!
Предпазливите пази и Бог.

1982

обратно към съдържание ›