изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Сняг прегъва къпините ниско,
в огнището грее жарта,
близва пламък игрив
под веригата стария меден котел.
Над отвара от билки се вдига димът
и потъва в нощта…
От комина надвесен,
пак го вдишва дивият звезден козел.

В изсушения скелет на гарвана чер
впила взор устремен,
ти седиш на трикракото столче
под дъбова стара греда
с още мокра,
опъната с гвоздеи вълча кожа,
от мен
в тази къща донесена вчера
от диви планински бърда.

От котела изваждаш черпака
и нещо си шепнеш сама
и внезапно изливаш
сгъстената вече отвара в жарта
и след миг във нощта
плътно усукани кръгове от дима
скриват птичите кости
над твоята лява ръка,
над дланта…

Цял изтръпвам…
Мрак лепкав попила
във своята тъмна кора,
ме притиска гредата.
А нозете ми – заковани със чук…

На ръката ти кацнал,
гарван чер с лъскави гъсти пера
във очите ми гледа сърдито
и крещи:
– Докрай ще си тук!

На любовните нощи
и лете, и зиме ще служиш и ти,
стиснал зъби,
ще бдиш над могъщата им тишина…
Инак мократа кожа
на вълка
ще прилепне на твойте плещи
и самотен ще плашиш със воя си
младата ясна луна…

1992

обратно към съдържание ›