изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Над селцето нощ катранена
пак крило простря,
сякаш черга домоткана е
ясеновата кора.

Ти, към пътя все поглеждайки,
в глинен съд вариш
“биле биволско”, с надеждата
да ме задържиш.

Сред дърветата и вадите,
цял в роса, без глас,
към дома ти през ливадите
се промъквам аз.

Ромоли – магьосник – в сенките
ручеят отвъд.
Сляп съм, виждам само бенките
върху твойта гръд.

Скоро в кухничката, старата,
с пламъка игрив
ще изпия аз отварата
с вкус резлив, тръпчив.

И под мен – през тънка патина
не намерил брод,
ще се завърти безпаметно
глиненият под.

1986

обратно към съдържание ›